В писмо, изпратено от Палестина, където пребивава през 1982 г., отец Жозеф Врезински споделя своята загриженост, че човечеството трябва да запази спомена за това, което преживяват най-бедните.
„Казваме, че животът и присъствието на бедните не оставят следа. Какви следи, какви отпечатъци са оставили тук? И въпреки това – толкова сълзи са напоили тази земя, толкова викове са пронизали небето! Само паметта на порасналите деца ще съхрани това, преди да го изгуби. (…)
Ако не бяхме там, ден след ден, една от най-болезнените страници от живота на бедните щеше да бъде изтръгната от книгата на човешката история, докато по-привилегированите, забравили всичко, което са накарали своите братя да преживеят, биха могли да смятат своето осъждане за оправдано.“