„Човечеството сякаш затъва в историята като глух и ням слепец, който отчаяно търси пътя си. То е неспособно да попита когото и да било за ориентир. И тъй като е глухо, то не може да се води от шумовете на вятъра и на морето.
И все пак, в определени моменти от съдба си, от дълбините на това човечество се издига викът на един страдащ народ, изпълнен с мъките на мизерията. Този народ без съмнение иска хляб, но преди всичко иска бъдеще, в което хората ще поставят справедливостта на първо място.
Именно тези хора създават напредъка в историята и я превръщат в братство.“